Днес съм нещастна!
То не, че вчера не бях, но днес плувам в особен вид самосъжаление! Махам с ръце, греба уж, ритам с крака, пляскам се в тоя тегав флуид измъчено и вяло. Изтезавам душата си, погубвам я в апатия и безразличие, обезличавам я, затривам я... умишлено!?

Четох една статия днеска... Основната идея, която авторът(колега в университета) се опитва да натрапи е, че жените, които показват независимост, самоувереност и сила са.. смешни! Жалки са, поради факта, че се опитват да изглеждат горди и непоколебими, че игнорират мъжете, понеже не покриват високите им критерии, а всъщност мокрят вечер възглавницата със сълзите си - знак за самосъжалението, което ги изгаря!

Действително вечерите са най трудни.. Правят се равносметки на деня, на изминалата година и на живота... и равносметката не е розова, перспективите изглеждат тъмни също..

Но самотата може и да е изстрадана, но не е срамна в никой случай! и сълзите са си наши и вместо да ги проливаме за някого, който не ги заслужава, по добре да бъдат изплакани в наша чест и за наше успокоение! Защото всяка от нас е най-достойна за себе си!!!