Приказка за лека нощ

Почвам направо:
"Гаджето си има жена. .. И две деца... Едното е на по-малко от година... Момиченце - Мария. Веднъж я хванах за ръчичката и тя се разплака... прииска ми се да убия това мижаво създание, което не ме харесва... Че то не може да мисли, не може да говори, ака си в гащите... Как по дяволите може да не ме харесва?! Иначе е сладка - сини очи, руса коса... Като порасне ше заприлича на мен... и ше ме ненавижда, убедена съм... какво да изпитвам към някого, който със сигурност в бъдеще ще ме кори, ше ме обвинява?!
Момчето се казва Асен... кефи ми се... Вика ми "Како", като излизаме ме държи за ръката, смеем се, тичаме... май ме харесва, засега...
има ли смисъл да споменавам, че съпругата на приятеля ми ме мрази. Има ли смисъл да казвам с колко ненавист набира моя номер и мълчи?! да мълчиш, а да изпращаш омраза на десетки километри - това тя го може... велика е, просто!
Майката на мъжа на моя живот ме проклина... Кълне ме грозно и страшно, а като си представям как настървено изрича думите, хвърляйки лиги и гледайки истерично, настръхвам... майка ми не би кълняла! Никога!
В живота си се възхищавам на две жени - майка ми и жената на мъжа ми!
На майка ми, защото ме е отгледала, а на таня, понеже дели със мене най ценното си!

та живели главните герои във война и неразбирателство вече почти година..."

Това е приказката

лека нощ!