Михов си намери приятелка и ме изтика в долното ляво ъгълче на социалния си живот.  Въпросното гадже представлява възслабо червенокосо и дългокрако девойче, чийто баща е бивш депутат.

  Изстрадвам толкова интензивно свършека на дългогодишното приятелство, защото Михов беше единствената мъжка курва, която познавах, и сега няма откъде да черпя опит. Полезен беше, защото винаги бе откровен до болезненост, пък и беше интелигентен.

  Михов е псевдоним, разбираемо. Той самият не роптаеше, когато го наричах "жиголо", но пък аз не си позволявах да му лепя етикетчето на публични места. Затова и за в блога реших да му префасонирам поне името. 

  С него ни свързваха десетки часове висене на телефона в празни приказки и един средновековно недъгав порив за любов(уви, несподелен), след който си останахме приятели. Уж!

  Този пост е печалното ми последно сбогом.. преди еуфорията. Ахам, няма нищо сбъркано -  следва преливащо щастие. Недоизказано... или пък недоизмислено още...

  Седя си във вечерния сумрак на дъждовния вторник, слушам Джейсън Мраз, понеже не ми напомня на никого... и ми иде да литна! Сякаш освободена!

  И.. търся нов приятел, който с готовност приема да бъде наречен 'жиголо', когато спи открито с жени за пари..