Тая не е твоята сукуба. Аз съм. 

Миналата вечер се стресна в съня си от вой. Събуди се припотен.

Горе в ъгълчето, където стената се докосва до тавана, точно над леглото ти, уловени в паяжина, мечтите ти се давеха в предсмъртните си крясъци. Точно в три и двадесет  и три.  

Помниш ли, че ти казах, че не си виновен? Виновен беше, глупако. Помниш ли, че преди години поех отговорността за потрошените ти на прах мечти? Тогава всъщност ти потроши същината ми - с крака, тъпкайки я.  Като глезено дете, което си унищожава старата играчка, за да не я вземе съседското бедняче. 

Тогава те излъгах, за да спя спокойно. Не! Ти не бе прекалено добър, прекалено свестен или прекалено разбиращ.  Тогава беше боклук!

А сега си глупак.  Знаеше, че така ще стане и тоя път, но надеждичките те хранеха. А сега се държиш като ранено добиче.

Белезите са ти врязани в сърцето. И в три и двадесет и пет имаш очите на смъртник. 

След кошмара, задуха и сънната парализа оставаш само с мен.

На моята лавица с буркани с формалин, където държа откраднатите сърца, резките ще стоят добре. (Защото  тая не е. Аз съм твоята сукуба.)

офф.
играя си със забележителното балонче от турция. на цвят е червено. Подхвърлям си го, ритам го.. детска непринудена радост.
 Майка е до мене. Гледа телевизия. Балончето ми литва и пада до нея на разстояние, при което не мога да го достигна.
 - Мамо, подай ми балончето. Подай ми балончето. Балоооончееетооо!
 - Глезла - подава ми балончето. Има ли във тебе нещо сериозно?
 - Има. Сериозни проблеми.

пия си хапчетата от две седмици. Те са агресивни към всяка клетка на тялото ми. Повръщам, постоянно ми се гади, вие ми се свят, непрестанно ме боли главата, очните ми ябълки туптят в такта на сърцето ми. при всяко движение усещам болката като свредел, забит дълбоко в челото ми. раздразнителна съм, изнервена, депресирана.


не мога. смятам да отида в париж и да търся момиченце със синьо балонче. вярвам, ще ми помогне ;)

  Михов си намери приятелка и ме изтика в долното ляво ъгълче на социалния си живот.  Въпросното гадже представлява възслабо червенокосо и дългокрако девойче, чийто баща е бивш депутат.

  Изстрадвам толкова интензивно свършека на дългогодишното приятелство, защото Михов беше единствената мъжка курва, която познавах, и сега няма откъде да черпя опит. Полезен беше, защото винаги бе откровен до болезненост, пък и беше интелигентен.

  Михов е псевдоним, разбираемо. Той самият не роптаеше, когато го наричах "жиголо", но пък аз не си позволявах да му лепя етикетчето на публични места. Затова и за в блога реших да му префасонирам поне името. 

  С него ни свързваха десетки часове висене на телефона в празни приказки и един средновековно недъгав порив за любов(уви, несподелен), след който си останахме приятели. Уж!

  Този пост е печалното ми последно сбогом.. преди еуфорията. Ахам, няма нищо сбъркано -  следва преливащо щастие. Недоизказано... или пък недоизмислено още...

  Седя си във вечерния сумрак на дъждовния вторник, слушам Джейсън Мраз, понеже не ми напомня на никого... и ми иде да литна! Сякаш освободена!

  И.. търся нов приятел, който с готовност приема да бъде наречен 'жиголо', когато спи открито с жени за пари..

"Aloo, sedem rozi, ala bala.." - пише в смс до сестра ми. 

 Демек драмата, развълнувала иначе преспокойния ми душевен мир, днес е, че на тая дата всички гълъбчета със замъглен разсъдък от натрапчиво проявен хормонален дисбаланс празнуват измислен и абсолютно нетипичен за нашите географски ширини празник. 

 Лов из ин ди еъ..

 И всяка трета госпожица се разхожда небрежно размахвайки (за да се различава от всякакъв ъгъл) китка от по един, два, три проскубани карамфила.. ..в дъжда! ...демонстрирайки, че някой е проявил интерес към нейната особа!..

 От социалките бликат на струйки снимкови доказателства за любовни признания във формата на цветя и бонбони. 

 И за да потвърди всеобщата нелепица, ситуирана в тая смахната държавица, дядо на възраст около 70 години влиза в бакалията със букет от рози... Видях го през прозореца.. Не си измислям!

 И за капак милата родителка, която принципно е на разстояние от 200 км и осъществява контакт с мен, единствено за да отправя енергийни снопове от лоша енергия под формата на критики и досади наставления, ми звъни, за да ми опише в подробности валентинския букет от седем рози, получен от сестра ми.. 

 А аз като всяка една средностатистическа домакиня(която в конкретния случай няма деца, но за сметка на това няма и съпруг) си мечтая Свети Валентин да ми донесе нова пералня..

 Естествено няма да получа дори карамфил, нооо.. "кой както си го направи"..  или както ми каза майка, когато наивно споделих, че нямам, а и не очаквам рози: "Еми, мама, да си гледала!"

 И все пак, бидейки широкоскроена, ше дам единствен съвет и то само на дамите, които все пак са решили да отбележат подобаващо днешната дата. Попаднах на това  безсъмнено случайно и съм убедена, че именно такава изненада би спасила нечия връзка..
Успех!