Буря..

За пореден път се убеждавам, че няма много смисъл..
Днес го търсих навсякъде. Преместих всеки предмет във тая малка стая. Два пъти разхвърлих чекмеджето по пода, проверих под завивките и под леглото, зад шкафа, гледах в банята и в гардероба, между страницата на книгите, под килима.. Преобърнах всичко наопаки.. И не намерих нищо! Няма го... поне тука.. при мене...
Май се е скрил толкова добре, че да не бъде открит никога, което е безумно тъпо.

Всеки ден чакам да завали, за да има фасадно оправдание за лошото ми настроение.. Не че трябва да си търся алиби, че съм все нещастна, не че някой ми е държал сметка..
За собствено удовлетворение го правя... По-скоро за собствено спокойствие! ... че всичко трябва да си има резонна причина.., макар и смисъл да няма..
(О, как съм парадоксално хаотична..
(Понякога дори си харесвам тая черта) )

Бурите ми носят спокойствие.. омиротворяват ме.. Идват, преобръщат всичко, показвайки нечовешката си мощ и си отиват все едно не ги е имало.. Но след тях никога нищо не е същото...
мечтая за подобно могъщество!, когато никой не ме гледа.. или вижда..

Пак гръм! и настръхвам.. И чакам вятъра да ме принуди да затворя прозорците, които ще бъдат широко отворени до последно! Докато едрите освирепели капки не почнат жестоко да се се удрят в мене, без да осъзнават, колко много обичам да чувствам студената им ласка по кожата си..

Бих била щастлива, ако бурите продължаваха вечно.. ако нямаше време за оценка на щетите.. Ако яростта нямаше край.. И необузданата, стихийна, неудържима страст продължаваше вечно... Защото тя е именно страст!

Без смисъл, защото не й е нужен..

...което ми подсказва и аз да спра да го търся..

Първоначалната идея на тоя блог не беше да е място, където изливам сантименталния си, лигав, драматично-романтичен отпадък!
Уви, изначалните идеи се провалиха...

Днес съм нещастна!
То не, че вчера не бях, но днес плувам в особен вид самосъжаление! Махам с ръце, греба уж, ритам с крака, пляскам се в тоя тегав флуид измъчено и вяло. Изтезавам душата си, погубвам я в апатия и безразличие, обезличавам я, затривам я... умишлено!?

Четох една статия днеска... Основната идея, която авторът(колега в университета) се опитва да натрапи е, че жените, които показват независимост, самоувереност и сила са.. смешни! Жалки са, поради факта, че се опитват да изглеждат горди и непоколебими, че игнорират мъжете, понеже не покриват високите им критерии, а всъщност мокрят вечер възглавницата със сълзите си - знак за самосъжалението, което ги изгаря!

Действително вечерите са най трудни.. Правят се равносметки на деня, на изминалата година и на живота... и равносметката не е розова, перспективите изглеждат тъмни също..

Но самотата може и да е изстрадана, но не е срамна в никой случай! и сълзите са си наши и вместо да ги проливаме за някого, който не ги заслужава, по добре да бъдат изплакани в наша чест и за наше успокоение! Защото всяка от нас е най-достойна за себе си!!!

Приказка за лека нощ

Почвам направо:
"Гаджето си има жена. .. И две деца... Едното е на по-малко от година... Момиченце - Мария. Веднъж я хванах за ръчичката и тя се разплака... прииска ми се да убия това мижаво създание, което не ме харесва... Че то не може да мисли, не може да говори, ака си в гащите... Как по дяволите може да не ме харесва?! Иначе е сладка - сини очи, руса коса... Като порасне ше заприлича на мен... и ше ме ненавижда, убедена съм... какво да изпитвам към някого, който със сигурност в бъдеще ще ме кори, ше ме обвинява?!
Момчето се казва Асен... кефи ми се... Вика ми "Како", като излизаме ме държи за ръката, смеем се, тичаме... май ме харесва, засега...
има ли смисъл да споменавам, че съпругата на приятеля ми ме мрази. Има ли смисъл да казвам с колко ненавист набира моя номер и мълчи?! да мълчиш, а да изпращаш омраза на десетки километри - това тя го може... велика е, просто!
Майката на мъжа на моя живот ме проклина... Кълне ме грозно и страшно, а като си представям как настървено изрича думите, хвърляйки лиги и гледайки истерично, настръхвам... майка ми не би кълняла! Никога!
В живота си се възхищавам на две жени - майка ми и жената на мъжа ми!
На майка ми, защото ме е отгледала, а на таня, понеже дели със мене най ценното си!

та живели главните герои във война и неразбирателство вече почти година..."

Това е приказката

лека нощ!