Нямам му ник'во доверие! треперя от негодувание всеки път, когато чуя гласа му. застивам умирайки, когато усещам допира на студените му пръсти по кожата си. гади ми се от парфюма му, който влиза през носа ми и забива жестоки иглички директно във мозъка ми.. мразя му очите, които ми завъртат в центрофугата на лъст и пренебрежение и ми изцеждат силите по най-арогантния начин. Мразя му нощните акуратни, грижливо премислени и винаги трезвени смс-и. 'секи път, когато заспивам до него се моля сутринта да си е тръгнал преди да се събудя. И сутринта го проклинам, че е останал. не понасям тъпотата в погледа си, когато го слушам как говори за себе си... и за мене... и за 'нас... Аргхххххххххххххххххххххх! гнус ме е от мене!
Винаги съм получавала не каквото искам, а каквото заслужавам. Шибана история!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар