четем си Мила Микоф и се дразним, че нямаме подобен висок словесен стил, изразителен и богат език, цветист речник и неизчерпаемо въображение... Ама много се й се дразним на тая! с най-добри чувства, естествено... :)) :*
Направо се чувствам посредствена! Ама, айде... айде..


В живота най мразя промените.., дето били неизбежни...
Най мразя да губя! ...да губя вещи и хора! Пък като видя как някой граби от организирания ми и спокоен ред, ми идва да го пречукам... собственоръчно! Даже с мой си чук!, еба си!!! (причината за тая агресия се корени в темпераментната специфика, пряко свързана с теритолриалната обусловеност на прословутата мосомишка вродена проклетия... М'бе.. а...?!)
И затова след поредната раздяла с ценен за мен човек съм малко съсипана - леко подразнена, безкрайно нещастна... и основателно озлобена... Но както винаги се възстановявам светкавично - има-няма няколко месеца... най-много година... По тоя повод искам да кажа - Мразя те безкрайно много, г-не, чиято мяйка ми е адашка! (той ш'се сети!)Никога повече няма да получиш мечка от мене! Абе, мечка.... Нищо! Нищо за тебе... ! Достатъчно ме мота с фалшивите си откровения и престорената си искреност!!! Манипулатор... един ден ше останеш само със въображаемата Соня и котката, която не храниш редовно! Сори!

Напълно не на място искам да напишаа, че ми е чак обидно да ме заменят с некви ужасяващи създания, чийто лик плаши до ужас дори малкото ми котенце... Верно, чак толкова интересна, интелигентна и емоционално възвишена като мене няма да се намери никъде... Но поне да я беше избрал що годе прилично изглеждаща.... не подобно плашило!

и за последно да подчертая статичността си и страха ми от всякакви преправяния на установеното статукво... а вие като не можете да бягате, променяйте се! Аз мога!!! Най-редовно бягам от отговорност ;))
лека!