Tрудно мога да стана по-самовлюбена.. Но ще опитам специално заради тебе ;)

главата ми е пред пръсване... Просто усещам как налягането вътре нараства с по няколко атмосфери за минута... и след около 20 секунди ще избухне и на всички страни ще се разхвърчат парчета кост и плът, и кръв, и мозък и ше изпоцапат в червено и белите стени на малката ми стая... Криипи, а?... тия двайсе секунди ги чакам да минат от два часа... И няма никво развитие... И БОЛКАТА си СТОИ!!! Ако пиех бира, сега бих изпила една... Но не би! Ше се задоволя с лимонов сок... А иначе е три и двайсе... Добро утро!

* Него вятърът го вее на бяла кобила, а мене ме брули в лицето и ми съсипва кожата, която в момента ... е в учудващо добро състояние... (не че не полагам грижи, де). E тва се нарича двоен стандарт!.. ама не точно, понеже Майката Природа мене ме е създала хубава, а него го е създала Гъз!.., при това Тъп... чак се зачудих що съм недоволна...


*Писна ми! да Почвам от Начало!!! ... със същите хора, със същите грешки... и после същите разочарования...
Изхвърлих боклука! Таванът на паметта ми се беше преизпълнил с вехтошарските ми, износени, овехтели спомени - колекционирала съм откъслечни безсмислени фрази, нищо незначещи недоумяващи погледи... любовни писма, уж съхранени сред страниците на някоя книга, а после забравени, стъпкани обещания , неоправдани надежди и общи мечти - нашите, ама не точно..., щото вече не сме, което бяхме! Je suis le meme - Не и той, не и аз... Отделно факта, че аз никога не съм била това, което той си е мислел, a той се е показвал, какъвто съм искала да го видя...
Изфантазирани бяхме... Изфантазирахме се сами и всичко беше вълшебно, докато не стана... реално... и лъжите не лъснаха...
Свърших с него! 'се едно не е бил!


*едно хапченце, две хапченца, три хапченца... многоцветни...
редуваме антидепресанти с успокоителни... и водка... Даваме вид на силни, независими, ненараними непукистки с неебателно-пренебрежителен маниер... отнасяме се с хората все едно са ни длъжни и гледаме на тия ординерни душици с насмешка... нали сме 'модерни жени'..?! Нали се еманципирахме?! Нали не раждаме на по 19 и ше се поддържаме до 70 с кремове, секс и йога?! Нали, Нали?!
И нали не ни пука кво мислят за НАС и говорят за НАС, само защото жалките нещастни шушумиги завиждат...Нали?! НАЛИ?!
Нали не сме смешни?!... нали?...нали


*а мойта сесея почна...
Хората са в сесия по 2-3 седмици... а аз съм от края на май, до средата на юли... тъй че ако във тва време се сторя на някого нетипично рязка или лесно раздразнителна, или крайно нетърпима,... да знае, че е от кофеина... и че ще ми мине ден след последния изпит...

поздравче... Никой не е виновен... просто така се случи...

влюбена съм в тоз канадец

ИЗТРЕЗНЯВАМ! и не ми харесва проясняването на мисълта ми. Обичам да я усещам мътна и разбъркана! Обичам да не помня какво чувствам! Или е пък чувството да е толкова размито, че да не ми пречи!
Как да е!
Днеска направих любовна магия... по-скоро заклинание за разлюбване! Сънувах цялата процедура миналата нощ... понякога страдам от подобни шантави пророчески кошмари..., които реализирам в последствие. тоя път реших да бъда по-експедитвна в изпълняването на съня си и едва дочаках да дойде вечерта... едва....
Искам си свободата обратно, ей! искам си я цялата! .. да се отърва от натрапчивото присъствие на тоя човек във всичко. Зат'ва и правя магии... черни, бели, разноцвени, к'ви да е! - импровизирам с подръчни средства... ;)

и чакам ефект... на трезво!

четем си Мила Микоф и се дразним, че нямаме подобен висок словесен стил, изразителен и богат език, цветист речник и неизчерпаемо въображение... Ама много се й се дразним на тая! с най-добри чувства, естествено... :)) :*
Направо се чувствам посредствена! Ама, айде... айде..


В живота най мразя промените.., дето били неизбежни...
Най мразя да губя! ...да губя вещи и хора! Пък като видя как някой граби от организирания ми и спокоен ред, ми идва да го пречукам... собственоръчно! Даже с мой си чук!, еба си!!! (причината за тая агресия се корени в темпераментната специфика, пряко свързана с теритолриалната обусловеност на прословутата мосомишка вродена проклетия... М'бе.. а...?!)
И затова след поредната раздяла с ценен за мен човек съм малко съсипана - леко подразнена, безкрайно нещастна... и основателно озлобена... Но както винаги се възстановявам светкавично - има-няма няколко месеца... най-много година... По тоя повод искам да кажа - Мразя те безкрайно много, г-не, чиято мяйка ми е адашка! (той ш'се сети!)Никога повече няма да получиш мечка от мене! Абе, мечка.... Нищо! Нищо за тебе... ! Достатъчно ме мота с фалшивите си откровения и престорената си искреност!!! Манипулатор... един ден ше останеш само със въображаемата Соня и котката, която не храниш редовно! Сори!

Напълно не на място искам да напишаа, че ми е чак обидно да ме заменят с некви ужасяващи създания, чийто лик плаши до ужас дори малкото ми котенце... Верно, чак толкова интересна, интелигентна и емоционално възвишена като мене няма да се намери никъде... Но поне да я беше избрал що годе прилично изглеждаща.... не подобно плашило!

и за последно да подчертая статичността си и страха ми от всякакви преправяния на установеното статукво... а вие като не можете да бягате, променяйте се! Аз мога!!! Най-редовно бягам от отговорност ;))
лека!