20090930

Insomnia

Хората се различават по своя хронотип. Разграничават се два - чучулиги и сови. Совите обичат да спят по до късно и са активни предимно вечер, докато чучулигите се излюпват в ранно утро и към края на деня са неработоспособни(их, ква хубава дума..)проблемът в случая е, че не мога да си определя положението О.о
Не е тайна, че имам проблеми със съня. Големи.. Който ме познава и още повече, който е живял с мене, знае, че да стана рано е огромно изпитание... За което се извинявам и изявявам готовност да бъда публично порицана и дискретно наказана(тука няма емоушънки, пък :( )
Закъснението е най-малкия дискомфорт, причинен ми от зависимостта от сън сутрин. Успивала съм се за кандидат-студентски изпит.. М, да...
Пропускала съм редовни изпити, щото съм се успивала.. Което не е чак такъв проблем, имайки предвид възможността да се явя на поправка :) Последния случай проспах поправката, де...
Е, проспах е силно казано... Баща ми ме натика в колата и ме заведе да си взема ИБДП-то... Четиристотинте пропътувани километра през осемте часа път на мрънкане от негова страна са подробности, едни такива незначителни и мижави, че дори не знам защо ги споменавам тука..

Сега(последната седмица и нещо)! обаче не мога да спя.. :(
Не ми се ляга вечер, не се чувствам достатъчно уморена, че да заспя... Насилвам се, да си легна, понеже зная, че имам нужда да наваксам съня, който съм пропуснала миналата нощ. Но се въртя с часове в леглото, премисляйки всичко, което става около мене.. Заспивам към един, обаче по волята незнайна висша сила към три вече съм бодра и наспана, зяпнала тавана... Следващия час и нещо прекарвам в баналното броене на овце и мятане в леглото като риба на сухо.. Това всъщност е ужас, който не пожелавам на никого..., водещ до отчаяние и крайното решение да се преместя в другата стая(та поне да гледам телевизия!)
Към седем и половина, когато Дечко вече е излязла за училище, а Бареков се е подал на хоризонта на ранното политиканстване..., заспивам, за да се събудя преди десет.
Ох тва ми е нощно-сутрешната програма за сън..

И вече взе да ми писва да зяпам турски сериали в периода 4-7...

а тая долу какво Очо има ...

20090909

Имах дневник в трети клас. Подарък за рождения ми ден от леля. Помня, че беше розов и си имаше златно катинарче.. и в него си споделях тайните - колко хубаво е да ходиш на народни танци и как искам червено червило...
после го изгорих, понеже Нана(тва природно бедствие) беше разбила златното катинарче, прочела откровенията вътре и се смяла дълго време. после ми заяви, че прекалено се вживявам.. Колко тъжно...
това беше краят на дневниците..
Сега си имам блог... дето си пиша к'вото си искам... Блогът ми си няма катинар, понеже отдавна съм прозирна..
И не ме вълнува, че някой ше сметне за мене, че се впрягам твърде много.
Или ше ме упрекне, че все съм тъжна и меланхолна..

А за това, както всичко на тоя свят, си има причина!
и може да не е логична, ама си е моя и аз си я харесвам...
И за мене тя си е достатъчно значима..
Днес се чудих колко много се променят хората за година. А и аз бая се промених.. Уж тогава установих, че не бях щастлива, но в момента съм по-нещастна отпреди..
Промените винаги са на зле..
затова и мразех да пораствам, затова и мразех да се сближавам с хората(и още си мразя)... щото след всичко хубаво идва раздялата и върви обяснявай на мъничкото си сърце(това ше го разгърна някой друг път), че няма защо да се свива на топка...

Винаги мисля в какво се забърквам и все по-дълбоко затъвам! Патица.. Гъска! Глупачка!
Ах, Марийо!

И после съм се вживявала..
Та нали тва ми е живота, как да не се вживявам в него!?