Слънчасали в дъждовното време

Нещо им става на всички напоследък..
Не на мене.. Аз съм си неизменно в това лунатично настроение. Другите почват да се побъркват, което ме стряска..

Пример 1: вися да чакам пред ВИП-а.. Излязла съм почти на пътното платно и нервно гледам към завоя, да видя познатата кола.. И по едно време некъв болен тип, приближаващ се с возилото си към мене почва да ми маха, да ми се усмихва и да ми говори нещо...
"Абе, и тука ли си навъдиха умопомрачени" - си викам, след като съм се убедила, че около мене няма жива душа и тоя действително говори на мене.. Добре, че отминава.. След това един натиска клаксона и ми заглушава ушите.. Почвам да се оглеждам в прозорците на кафето, да не би да ми е откопчан панталонът...
Абе.. Кво ими става на всички, бе..?!

Пример 2:
Винаги съм се изненадвала на лекотата, с която постигам, каквото си врътна на пръста.. приятно разбира се! Очаквам да се справя с всичко, но не и да става така лесно и бързо.. Сякаш най големите идиоти са се събрали и чакат да ги преметна.. отново.. безнаказано.. Ха ха ха

Петък пак направих шмекерия.. всяка година по това време ме избива на гавра с институции.. Тия, дето ме познават, знаят...

Още от началото си пролича, че денят ще бъде хубав: късно ставане, топла вода в банята(рядко се случва), хубава музика по радиото(за разлика от сега.. :( )
Оправих се и излязох, бях до университета, купих си учебника, дето ми трябва за последния сериозен изпит в Софийски..
Цял ден се возих в автобусите на СГТ и оцелях сред миризмите на манджа, пържени чушки и лук, пот, вкисната пот, и парфюма на Ивана.
Не бих сбъркала това ухание ... никога! По едно време си помислих, че някой е напръскал мене с цел отмъщение(имам неприязън към тая миризма след една неприятна случка, както и към доста други миризми.. ) Не се издрайфах. И дори това, че в 94 накрая беше доста задушно и всички се сплесквахме, гъчкахме и натискахме взаимно като в консерва.. не можа да помрачи вкуса на задоволство в устата ми..

ха ха.. Пак преебах държавата!

та.. Новият ми университет е ВТУ Тодор Каблешков .. Приближавайки към ректората ми стана ясно, че това е точния избор - неподдържана остаряла база, лъха на посредственост и ... Абе.. тва сигурно е най-пропадналия университет у Софията..
Приближавайки към ректората по алеята дочувам мощна чалга от кафенето пред ректората... Да, това определено е точното място!!!


Влизам в Ректората. Вътре мяза на партер на гимназия.. провинциална. Приближавам се до гишето и заговарям жената, която приема документите:
- Аз имам един въпрос. Проблемче малко.. - и почвам да си разказвам историята, измислена сутринта. Тя ме гледа неразбиращо и показва с жестове, че трябва да мина вътре в офиса, за да задам въпроса си на шефа й.
С мъже по-се оправям.. :)
Почвам да обяснявам, че съм студентка вече, но искам да кандидатствам в Транспортния.., но дипломата ми е в университета и ако може да мина с копие..
Тоз ме гледа и се чуди къде съм тръгнала от УНСС(казах му, че уча там :))) ) там, дето даже дограмата им е по-стара от мене..
- Противоречия с преподавател.. - основателна причина..
- Те си мислят, че са най-великите - казва човекът с явна злоба и завист :))) и подава ксерокопието на дипломата ми на жената, приемаща документите, с думите - Девойката си има диплома!

Това и чакам да чуя. Взимам документите за кандидатстване и почвам да попълвам специалностите. Въобще не помня какво съм дала като желания, но знам, че съм вътре първо класиране първо желание дори да изкарам тройка на теста...(който между другото ми се струва адски лесен!, въпреки че не съм пипвала математика от толко много години )

Попълних и документите на Благой. В различни стаи сме.. Ма.. няма пълно щастие!

Ше видим дали ше успея да го намърдам някъде...
но съм оптимистка, че тука просто всеки идиот може да влезе.. Аз сум влязла без изпит, само с фейс контрол - мойта интелигентна физиономия.
ха ха ха
пак кандидат-сту
дентски трепети, пак изпити..
Пристрастена съм вече..

догодина пак, обещавам си!

днеска се чудя толкова ли честна, добродушна и чистосърдечна изглеждам.. ОМФГ.. Аз?!
Или проблемът не е в мене, а в другите, на които лятото не им се отразява добре...