"Aloo, sedem rozi, ala bala.." - пише в смс до сестра ми. 

 Демек драмата, развълнувала иначе преспокойния ми душевен мир, днес е, че на тая дата всички гълъбчета със замъглен разсъдък от натрапчиво проявен хормонален дисбаланс празнуват измислен и абсолютно нетипичен за нашите географски ширини празник. 

 Лов из ин ди еъ..

 И всяка трета госпожица се разхожда небрежно размахвайки (за да се различава от всякакъв ъгъл) китка от по един, два, три проскубани карамфила.. ..в дъжда! ...демонстрирайки, че някой е проявил интерес към нейната особа!..

 От социалките бликат на струйки снимкови доказателства за любовни признания във формата на цветя и бонбони. 

 И за да потвърди всеобщата нелепица, ситуирана в тая смахната държавица, дядо на възраст около 70 години влиза в бакалията със букет от рози... Видях го през прозореца.. Не си измислям!

 И за капак милата родителка, която принципно е на разстояние от 200 км и осъществява контакт с мен, единствено за да отправя енергийни снопове от лоша енергия под формата на критики и досади наставления, ми звъни, за да ми опише в подробности валентинския букет от седем рози, получен от сестра ми.. 

 А аз като всяка една средностатистическа домакиня(която в конкретния случай няма деца, но за сметка на това няма и съпруг) си мечтая Свети Валентин да ми донесе нова пералня..

 Естествено няма да получа дори карамфил, нооо.. "кой както си го направи"..  или както ми каза майка, когато наивно споделих, че нямам, а и не очаквам рози: "Еми, мама, да си гледала!"

 И все пак, бидейки широкоскроена, ше дам единствен съвет и то само на дамите, които все пак са решили да отбележат подобаващо днешната дата. Попаднах на това  безсъмнено случайно и съм убедена, че именно такава изненада би спасила нечия връзка..
Успех!