20100530
главата ми е пред пръсване... Просто усещам как налягането вътре нараства с по няколко атмосфери за минута... и след около 20 секунди ще избухне и на всички страни ще се разхвърчат парчета кост и плът, и кръв, и мозък и ше изпоцапат в червено и белите стени на малката ми стая... Криипи, а?... тия двайсе секунди ги чакам да минат от два часа... И няма никво развитие... И БОЛКАТА си СТОИ!!! Ако пиех бира, сега бих изпила една... Но не би! Ше се задоволя с лимонов сок... А иначе е три и двайсе... Добро утро!
20100519
* Него вятърът го вее на бяла кобила, а мене ме брули в лицето и ми съсипва кожата, която в момента ... е в учудващо добро състояние... (не че не полагам грижи, де). E тва се нарича двоен стандарт!.. ама не точно, понеже Майката Природа мене ме е създала хубава, а него го е създала Гъз!.., при това Тъп... чак се зачудих що съм недоволна...
*Писна ми! да Почвам от Начало!!! ... със същите хора, със същите грешки... и после същите разочарования...
Изхвърлих боклука! Таванът на паметта ми се беше преизпълнил с вехтошарските ми, износени, овехтели спомени - колекционирала съм откъслечни безсмислени фрази, нищо незначещи недоумяващи погледи... любовни писма, уж съхранени сред страниците на някоя книга, а после забравени, стъпкани обещания , неоправдани надежди и общи мечти - нашите, ама не точно..., щото вече не сме, което бяхме! Je suis le meme - Не и той, не и аз... Отделно факта, че аз никога не съм била това, което той си е мислел, a той се е показвал, какъвто съм искала да го видя...
Изфантазирани бяхме... Изфантазирахме се сами и всичко беше вълшебно, докато не стана... реално... и лъжите не лъснаха...
Свърших с него! 'се едно не е бил!
*едно хапченце, две хапченца, три хапченца... многоцветни...
редуваме антидепресанти с успокоителни... и водка... Даваме вид на силни, независими, ненараними непукистки с неебателно-пренебрежителен маниер... отнасяме се с хората все едно са ни длъжни и гледаме на тия ординерни душици с насмешка... нали сме 'модерни жени'..?! Нали се еманципирахме?! Нали не раждаме на по 19 и ше се поддържаме до 70 с кремове, секс и йога?! Нали, Нали?!
И нали не ни пука кво мислят за НАС и говорят за НАС, само защото жалките нещастни шушумиги завиждат...Нали?! НАЛИ?!
Нали не сме смешни?!... нали?...нали
*а мойта сесея почна...
Хората са в сесия по 2-3 седмици... а аз съм от края на май, до средата на юли... тъй че ако във тва време се сторя на някого нетипично рязка или лесно раздразнителна, или крайно нетърпима,... да знае, че е от кофеина... и че ще ми мине ден след последния изпит...
поздравче... Никой не е виновен... просто така се случи...
влюбена съм в тоз канадец
*Писна ми! да Почвам от Начало!!! ... със същите хора, със същите грешки... и после същите разочарования...
Изхвърлих боклука! Таванът на паметта ми се беше преизпълнил с вехтошарските ми, износени, овехтели спомени - колекционирала съм откъслечни безсмислени фрази, нищо незначещи недоумяващи погледи... любовни писма, уж съхранени сред страниците на някоя книга, а после забравени, стъпкани обещания , неоправдани надежди и общи мечти - нашите, ама не точно..., щото вече не сме, което бяхме! Je suis le meme - Не и той, не и аз... Отделно факта, че аз никога не съм била това, което той си е мислел, a той се е показвал, какъвто съм искала да го видя...
Изфантазирани бяхме... Изфантазирахме се сами и всичко беше вълшебно, докато не стана... реално... и лъжите не лъснаха...
Свърших с него! 'се едно не е бил!
*едно хапченце, две хапченца, три хапченца... многоцветни...
редуваме антидепресанти с успокоителни... и водка... Даваме вид на силни, независими, ненараними непукистки с неебателно-пренебрежителен маниер... отнасяме се с хората все едно са ни длъжни и гледаме на тия ординерни душици с насмешка... нали сме 'модерни жени'..?! Нали се еманципирахме?! Нали не раждаме на по 19 и ше се поддържаме до 70 с кремове, секс и йога?! Нали, Нали?!
И нали не ни пука кво мислят за НАС и говорят за НАС, само защото жалките нещастни шушумиги завиждат...Нали?! НАЛИ?!
Нали не сме смешни?!... нали?...нали
*а мойта сесея почна...
Хората са в сесия по 2-3 седмици... а аз съм от края на май, до средата на юли... тъй че ако във тва време се сторя на някого нетипично рязка или лесно раздразнителна, или крайно нетърпима,... да знае, че е от кофеина... и че ще ми мине ден след последния изпит...
поздравче... Никой не е виновен... просто така се случи...
влюбена съм в тоз канадец
20100502
ИЗТРЕЗНЯВАМ! и не ми харесва проясняването на мисълта ми. Обичам да я усещам мътна и разбъркана! Обичам да не помня какво чувствам! Или е пък чувството да е толкова размито, че да не ми пречи!
Как да е!
Днеска направих любовна магия... по-скоро заклинание за разлюбване! Сънувах цялата процедура миналата нощ... понякога страдам от подобни шантави пророчески кошмари..., които реализирам в последствие. тоя път реших да бъда по-експедитвна в изпълняването на съня си и едва дочаках да дойде вечерта... едва....
Искам си свободата обратно, ей! искам си я цялата! .. да се отърва от натрапчивото присъствие на тоя човек във всичко. Зат'ва и правя магии... черни, бели, разноцвени, к'ви да е! - импровизирам с подръчни средства... ;)
и чакам ефект... на трезво!
Как да е!
Днеска направих любовна магия... по-скоро заклинание за разлюбване! Сънувах цялата процедура миналата нощ... понякога страдам от подобни шантави пророчески кошмари..., които реализирам в последствие. тоя път реших да бъда по-експедитвна в изпълняването на съня си и едва дочаках да дойде вечерта... едва....
Искам си свободата обратно, ей! искам си я цялата! .. да се отърва от натрапчивото присъствие на тоя човек във всичко. Зат'ва и правя магии... черни, бели, разноцвени, к'ви да е! - импровизирам с подръчни средства... ;)
и чакам ефект... на трезво!
Абонамент за:
Коментари (Atom)