отдавна се каня да разказвам приказки...
в които да описвам магичните си нощи(*щото дните са твърде прозаични... за мое съжаление*) - как бродя сама из нощна София, осветявана от автомобилните фарове, от светлините на витрините, от уличните лампи... Как се скитам сред клошари и глутници кучета, сред проститутки и травестити, свеждайки поглед, когато се разминавам с тях... понеже ме е срам.. от това, което са... Страх ме е също, че погледнат ли ме в очите, ше ми откраднат чистотата.., невинността.. а аз в техните очи ще се удавя в мръсотията и нищетата, които са погубили същността им... Ах, как ме е страх.
Извръщам се от курвите и си говоря с лудите... те ме харесват... повечето... тревожат се за мен, че обикалям сама в тъмното и ме благославят :))
(от лудите се страхувам също, въпреки че ме харесват. Човек никога не знае как точно ще решат да изразят симпатията си... силно се надявам да не тръгнат да ме ядат или убиват... или накърняват целостта на тялото ми... или въобще да ме пипат )
а нощите... нощите, които действително са най-тежки, са изпълнени с моите си депресивни състояния, присъщи за моята същност отколе, но засилващи се последната година-две... Лошите спомени за загубите, които съм преживяла в миналото се връщат. И въпреки скорошната ми твърда убеденост, че съм ги надмогнала, те пристигат с изненадваща сила и държат, настояват да бъдат изстрадани отново... Провалите, които смятах, че съм загърбила, напомнят за себе си. В съзнанието ми, де... в реалността са невъзвратимо изминали, загубени, отдавна свършили ...
Отдавна се шегувам, че колекционирам разбити сърца... в буркани с формалинов разтвор... и че засега имам само своето.. :)) А това би трябвало да подсказва, че нямам сърце, не че съм с разбито такова ;)
Щото за загубите никой няма да ме обезщети и единственото, което ми остава е да се застраховам за бъдещи евентуални щети - та затова и сърцето ми е защитено в стъкленицата(ах, приказка) - предпазни мерки
та... почнах да пиша тая приказка с цел да покажа наличието на ясната мисъл, че отдавна знам какво и кого съм изгубила и защо е станало така. Отдавна съм приела, че загубите са част от скапания път, който трябва да извървя, просто защото ме е страх да го приключа сама.
а хората продължават да ме изоставят, за да търсят друго, което аз явно не съм в състояние да дам... И го намират... :) Ами.. да са живи и здрави! :)) И да бъдат много щастливи!
аз се предадох един пост напред :D
<почерпка>
и
