За маските и хората

Наистина има толкова много наивност в това да поискаш от някого с маска, да ти разкрие лицето си..
или скрита ирония..
А понякога иронията е така забулена, че дава вид на наивност.. Тогава имаме работа или с гений или с невероятен късметлия.. Не винаги...а само понякога.

Слагам си маската всяка сутрин, заключвайки входната врата. И ми е толкова удобна, че като се прибера, не искам да я свалям.. Но поради хигиенични съображения съм принудена.. Маските задължително се дезинфекцират всяка вечер!

Всеки има маска. Някои дори имат по няколко.
Дори хората с животинска психика.. За тези с душевен живот на нивото на флората имам слабо съмнение.., понеже малко проучвания са правени в техния обществен клас.(проблеми с комуникацията)

не искам никой да си рови носа под моята маска. Има си своя, там да си души!
но пустото любопитство не оставя народа да спи спокойно.. и го подтиква, чегърта го да отлепи от чуждото лице удобното прикритие. А колко жалка и долна страст е това любопитство, тоя мръсен интерес да изчоплиш до кръв нечий образ, само и само да го видиш...

Аз се крия, понеже съм грозна.
Не ме вълнува, че не ми вярваш!
Няма да ти позволя да провериш лично!
И докато имам силата да си пазя тайните, ще го правя.
После ще умра. Преди да бъдат разкрити или поради това...

И моля, когато гниещата ми плът е пред тебе, когато нямам силата да те възпра, ти да бъдеш великодушен към смъртта и да не повдигаш маската, с която е прикрита нищетата... За да ме запомниш такава, каквато аз заблуждавам, че съм..

за благодарност аз няма да искам от тебе, да ми показваш същността си... и ще бъдем квит!